20 ene 2007, 0:17

Реката на нашите чувства

  Poesía
938 0 16

Със теб сме като две поляни горски,

трева зелена и безброй цветя,

щурчета скачат, птички пеят,

а слънцето ни милва с топлина.

 

Със теб сме като мравките в тревата

по пътя свой вървящи устремени.

Понесли зрънце щастие на рамената,

от обич чиста окрилени.

 

Със теб сме като горски две поляни,  

а помежду ни чувствата  като река

с вода кристално чиста носят се.

Цветята гледат с нашите очи засмяни, 

щурчета малки в песента ни още са.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Костов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Нежността ти се лее като река. Браво!
  • Благодаря ти, Деяне!!!
  • Чудесна, картина Христо.
    Такава хармония се носи и те завладява от стиха ти.
    Браво.
  • Благодаря ви, Креми, Дивна и Диди!!!
    Приятен ден на всички!!!
  • И навсякъде се носи аромата на дъхава свежа сочна трева, танцуват всичките цветя във вашият ритъм и щурчетата възпяват любовта...Романтик до мозъка на костите...

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...