20 янв. 2007 г., 00:17

Реката на нашите чувства

943 0 16

Със теб сме като две поляни горски,

трева зелена и безброй цветя,

щурчета скачат, птички пеят,

а слънцето ни милва с топлина.

 

Със теб сме като мравките в тревата

по пътя свой вървящи устремени.

Понесли зрънце щастие на рамената,

от обич чиста окрилени.

 

Със теб сме като горски две поляни,  

а помежду ни чувствата  като река

с вода кристално чиста носят се.

Цветята гледат с нашите очи засмяни, 

щурчета малки в песента ни още са.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Костов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Нежността ти се лее като река. Браво!
  • Благодаря ти, Деяне!!!
  • Чудесна, картина Христо.
    Такава хармония се носи и те завладява от стиха ти.
    Браво.
  • Благодаря ви, Креми, Дивна и Диди!!!
    Приятен ден на всички!!!
  • И навсякъде се носи аромата на дъхава свежа сочна трева, танцуват всичките цветя във вашият ритъм и щурчетата възпяват любовта...Романтик до мозъка на костите...

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...