Jan 20, 2007, 12:17 AM

Реката на нашите чувства

  Poetry
939 0 16

Със теб сме като две поляни горски,

трева зелена и безброй цветя,

щурчета скачат, птички пеят,

а слънцето ни милва с топлина.

 

Със теб сме като мравките в тревата

по пътя свой вървящи устремени.

Понесли зрънце щастие на рамената,

от обич чиста окрилени.

 

Със теб сме като горски две поляни,  

а помежду ни чувствата  като река

с вода кристално чиста носят се.

Цветята гледат с нашите очи засмяни, 

щурчета малки в песента ни още са.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Костов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Нежността ти се лее като река. Браво!
  • Благодаря ти, Деяне!!!
  • Чудесна, картина Христо.
    Такава хармония се носи и те завладява от стиха ти.
    Браво.
  • Благодаря ви, Креми, Дивна и Диди!!!
    Приятен ден на всички!!!
  • И навсякъде се носи аромата на дъхава свежа сочна трева, танцуват всичките цветя във вашият ритъм и щурчетата възпяват любовта...Романтик до мозъка на костите...

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...