20.01.2007 г., 0:17

Реката на нашите чувства

937 0 16

Със теб сме като две поляни горски,

трева зелена и безброй цветя,

щурчета скачат, птички пеят,

а слънцето ни милва с топлина.

 

Със теб сме като мравките в тревата

по пътя свой вървящи устремени.

Понесли зрънце щастие на рамената,

от обич чиста окрилени.

 

Със теб сме като горски две поляни,  

а помежду ни чувствата  като река

с вода кристално чиста носят се.

Цветята гледат с нашите очи засмяни, 

щурчета малки в песента ни още са.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Костов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Нежността ти се лее като река. Браво!
  • Благодаря ти, Деяне!!!
  • Чудесна, картина Христо.
    Такава хармония се носи и те завладява от стиха ти.
    Браво.
  • Благодаря ви, Креми, Дивна и Диди!!!
    Приятен ден на всички!!!
  • И навсякъде се носи аромата на дъхава свежа сочна трева, танцуват всичките цветя във вашият ритъм и щурчетата възпяват любовта...Романтик до мозъка на костите...

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...