22 nov 2012, 0:10

Реката на времето

  Poesía » Otra
632 0 2

В какво се състои реката на времето -

голи и боси след мечтите да тичаме,

забързани, някой друг-чужд да обичаме.

Защо житейски наричаме

пътя, по който вървим,

пред някой друг-чужд душата събличаме

и просто живот си градим...

Сплотено семейство да имаме,

на което много държим,

от живота с пълни шепи да взимаме

и да знаем на друг-чужд как да простим.

В какво се състои реката на времето -

сред буйни огньове вървим, без да горим,

и носим на плещите си кръста и бремето

на грешки, които сами не можем да си простим...


                                                                         

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Женя Радушева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Добро стихо!Има философски заряд!Поздрави!
  • Времето е като река.Тръгва от някъде и завършва,но върви по познат път.Път в който има и страдание и радости!Поздрави за стиха Ви!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...