22.11.2012 г., 0:10

Реката на времето

635 0 2

В какво се състои реката на времето -

голи и боси след мечтите да тичаме,

забързани, някой друг-чужд да обичаме.

Защо житейски наричаме

пътя, по който вървим,

пред някой друг-чужд душата събличаме

и просто живот си градим...

Сплотено семейство да имаме,

на което много държим,

от живота с пълни шепи да взимаме

и да знаем на друг-чужд как да простим.

В какво се състои реката на времето -

сред буйни огньове вървим, без да горим,

и носим на плещите си кръста и бремето

на грешки, които сами не можем да си простим...


                                                                         

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Женя Радушева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Добро стихо!Има философски заряд!Поздрави!
  • Времето е като река.Тръгва от някъде и завършва,но върви по познат път.Път в който има и страдание и радости!Поздрави за стиха Ви!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...