Реката на времето

22.11.2012 г., 0:10 ч.

Поезия » Друга

449 0 2

В какво се състои реката на времето -

голи и боси след мечтите да тичаме,

забързани, някой друг-чужд да обичаме.

Защо житейски наричаме

пътя, по който вървим,

пред някой друг-чужд душата събличаме

и просто живот си градим...

Сплотено семейство да имаме,

на което много държим,

от живота с пълни шепи да взимаме

и да знаем на друг-чужд как да простим.

В какво се състои реката на времето -

сред буйни огньове вървим, без да горим,

и носим на плещите си кръста и бремето

на грешки, които сами не можем да си простим...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

koli4a (Никола Апостолов)

2012-11-22T11:07:39+02:00

Добро стихо!Има философски заряд!Поздрави!
Donka900 (Триб Трибс)

2012-11-22T00:22:28+02:00

Времето е като река.Тръгва от някъде и завършва,но върви по познат път.Път в който има и страдание и радости!Поздрави за стиха Ви!