22.11.2012 г., 0:10

Реката на времето

634 0 2

В какво се състои реката на времето -

голи и боси след мечтите да тичаме,

забързани, някой друг-чужд да обичаме.

Защо житейски наричаме

пътя, по който вървим,

пред някой друг-чужд душата събличаме

и просто живот си градим...

Сплотено семейство да имаме,

на което много държим,

от живота с пълни шепи да взимаме

и да знаем на друг-чужд как да простим.

В какво се състои реката на времето -

сред буйни огньове вървим, без да горим,

и носим на плещите си кръста и бремето

на грешки, които сами не можем да си простим...


                                                                         

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Женя Радушева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Добро стихо!Има философски заряд!Поздрави!
  • Времето е като река.Тръгва от някъде и завършва,но върви по познат път.Път в който има и страдание и радости!Поздрави за стиха Ви!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...