Nov 22, 2012, 12:10 AM

Реката на времето

Poetry » Other

631 0 2

В какво се състои реката на времето -

голи и боси след мечтите да тичаме,

забързани, някой друг-чужд да обичаме.

Защо житейски наричаме

пътя, по който вървим,

пред някой друг-чужд душата събличаме

и просто живот си градим...

Сплотено семейство да имаме,

на което много държим,

от живота с пълни шепи да взимаме

и да знаем на друг-чужд как да простим.

В какво се състои реката на времето -

сред буйни огньове вървим, без да горим,

и носим на плещите си кръста и бремето

на грешки, които сами не можем да си простим...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

koli4a (Никола Апостолов)

Добро стихо!Има философски заряд!Поздрави!

2012-11-22T11:07:39+02:00
Donka900 (Триб Трибс)

Времето е като река.Тръгва от някъде и завършва,но върви по познат път.Път в който има и страдание и радости!Поздрави за стиха Ви!

2012-11-22T00:22:28+02:00

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0