Реколта 67

9 dic 2011, 9:36

Poesía » Otra

586 0 2

Реколта 67

Най обичам ония дребни винарки,

дето над моето вино кръжат…

Размазват отрова по капките

пръснати… Но бокалът за тях е твърде висок.

Присмехулник отпивам. Сдържана.

Този танц животи наред е игран…

Отлежало е виното. И избистрено.

За подбрани пиячи. Проверени. И кът…

Затова и настойка от прастари истини

пази дните ми. С отрязани змийски глави…

Татьова приказка помня - за Жените и виното…

Тях само ценители могат да коланят…

Наздраве, винарки! Моето вино е класно,

а бокалът – твърде висок!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

tanhad (Таня Хаджидимитрова)

2011-12-09T21:30:14+02:00

Така е! Напълно си права, но ... ако няма болка, няма как да се самоосъзнаваме... Благодаря ти за споделянето.
elenasim1 (Елeна)

2011-12-09T13:45:37+02:00

Целият стих е пропит с болка... Наздраве ще поплачем заедно ,,прастарите истини''! Споделих!