9 дек. 2011 г., 09:36

Реколта 67

815 0 2

Реколта 67

 

Най обичам ония  дребни винарки,

дето над моето вино кръжат…

 

Размазват отрова по капките

пръснати… Но бокалът за тях е твърде висок.

 

Присмехулник отпивам. Сдържана.

 Този танц животи наред е игран…

 

Отлежало е виното. И избистрено.

За подбрани пиячи. Проверени. И  кът…

 

Затова и настойка от прастари истини

пази дните ми. С отрязани змийски глави…

 

Татьова приказка помня -  за Жените и виното…

 Тях само  ценители могат да коланят…

 

Наздраве, винарки! Моето вино е класно,

а бокалът – твърде висок!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Хаджидимитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Така е! Напълно си права, но ... ако няма болка, няма как да се самоосъзнаваме... Благодаря ти за споделянето.
  • Целият стих е пропит с болка... Наздраве ще поплачем заедно ,,прастарите истини''! Споделих!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...