9.12.2011 г., 9:36

Реколта 67

812 0 2

Реколта 67

 

Най обичам ония  дребни винарки,

дето над моето вино кръжат…

 

Размазват отрова по капките

пръснати… Но бокалът за тях е твърде висок.

 

Присмехулник отпивам. Сдържана.

 Този танц животи наред е игран…

 

Отлежало е виното. И избистрено.

За подбрани пиячи. Проверени. И  кът…

 

Затова и настойка от прастари истини

пази дните ми. С отрязани змийски глави…

 

Татьова приказка помня -  за Жените и виното…

 Тях само  ценители могат да коланят…

 

Наздраве, винарки! Моето вино е класно,

а бокалът – твърде висок!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Хаджидимитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Така е! Напълно си права, но ... ако няма болка, няма как да се самоосъзнаваме... Благодаря ти за споделянето.
  • Целият стих е пропит с болка... Наздраве ще поплачем заедно ,,прастарите истини''! Споделих!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...