tanhad (Таня Хаджидимитрова)
25 32
Dec 9, 2011, 9:36 AM

Реколта 67 

  Poetry » Other
587 0 2

Реколта 67

 

Най обичам ония  дребни винарки,

дето над моето вино кръжат…

 

Размазват отрова по капките

пръснати… Но бокалът за тях е твърде висок.

 

Присмехулник отпивам. Сдържана.

 Този танц животи наред е игран…

 

Отлежало е виното. И избистрено.

За подбрани пиячи. Проверени. И  кът…

 

Затова и настойка от прастари истини

пази дните ми. С отрязани змийски глави…

 

Татьова приказка помня -  за Жените и виното…

 Тях само  ценители могат да коланят…

 

Наздраве, винарки! Моето вино е класно,

а бокалът – твърде висок!

 

© Таня Хаджидимитрова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Така е! Напълно си права, но ... ако няма болка, няма как да се самоосъзнаваме... Благодаря ти за споделянето.
  • Целият стих е пропит с болка... Наздраве ще поплачем заедно ,,прастарите истини''! Споделих!
Random works
: ??:??