28 feb 2007, 10:27

Реквием

  Poesía
1.3K 0 2

Гарвани грачат зловещо,
хората плачат за мен.
И името мило на кръста.
Изрича с мъка това.

Това, което било е мило.
Това, което е носело щастие  вас.
Това, което с болка изрича:
  "Мамо, обичам те аз"

Не ме оставяй в земята студена
Вземи ме, вземи ме при теб.
Аз искам обич да топли душата.
Като слънце през майския ден.

Когато сутрин се събуждаш,
ти малката свещица запали.
Дано да стоплиш моите длани.
Да може толкова да не боли.

Макар, че не виждам, не чувам,
знам как се чувстваш без мен.
И знам, че съдбата проклинаш.
Проклинаш всяка нощ, всеки ден!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анелия Овчарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...