28.02.2007 г., 10:27

Реквием

1.3K 0 2

Гарвани грачат зловещо,
хората плачат за мен.
И името мило на кръста.
Изрича с мъка това.

Това, което било е мило.
Това, което е носело щастие  вас.
Това, което с болка изрича:
  "Мамо, обичам те аз"

Не ме оставяй в земята студена
Вземи ме, вземи ме при теб.
Аз искам обич да топли душата.
Като слънце през майския ден.

Когато сутрин се събуждаш,
ти малката свещица запали.
Дано да стоплиш моите длани.
Да може толкова да не боли.

Макар, че не виждам, не чувам,
знам как се чувстваш без мен.
И знам, че съдбата проклинаш.
Проклинаш всяка нощ, всеки ден!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анелия Овчарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....