18 mar 2007, 12:46

РЕКВИЕМ 

  Poesía
515 0 5

РЕКВИЕМ

В памет на вуйчо ми Крум

(20. 08. 1923-27. 06. 1988)

 

Ридае траурна камбана

и вятърът развява черен креп,

в сърцата тлее люта рана

и ни изгаря болката по теб...

 

Летят в небето черни врани

и бликат сълзи в нашите очи,

към теб ни връща мисълта ни

и няма мъката да отзвучи...

 

Пред твоя гроб сме се събрали,

покрит със свежи, хубави цветя,

за теб какво не бихме дали

да те измъкнем само от смъртта...

 

Уви, жестока е съдбата

и в своя вечен земен кръговрат,

минават хора по земята,

живот и смърт се сменят в този свят.

 

И ще остане тишината,

ще отминава времето безспир,

ще чезне в мрака светлината,

но ти почивай, ти почивай в мир...

 

Поклон пред светлата ти памет,

почивай в сън дълбок навеки ти,

далеч от радости и скърби,

далеч от всички земни суети...

© Емил Манов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??