РЕКВИЕМ
РЕКВИЕМ
В памет на вуйчо ми Крум
(20. 08. 1923-27. 06. 1988)
Ридае траурна камбана
и вятърът развява черен креп,
в сърцата тлее люта рана
и ни изгаря болката по теб...
Летят в небето черни врани
и бликат сълзи в нашите очи,
към теб ни връща мисълта ни
и няма мъката да отзвучи...
Пред твоя гроб сме се събрали,
покрит със свежи, хубави цветя,
за теб какво не бихме дали
да те измъкнем само от смъртта...
Уви, жестока е съдбата
и в своя вечен земен кръговрат,
минават хора по земята,
живот и смърт се сменят в този свят.
И ще остане тишината,
ще отминава времето безспир,
ще чезне в мрака светлината,
но ти почивай, ти почивай в мир...
Поклон пред светлата ти памет,
почивай в сън дълбок навеки ти,
далеч от радости и скърби,
далеч от всички земни суети...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Емил Манов Всички права запазени
