21 mar 2007, 22:00

РЕКВИЕМ

  Poesía
1.1K 1 7

Настолната ми книга е Животът,
със всичките си яростни завои,
в които моят път
                            безумно се понесе...

Преминах през трънливите пътеки.
Политнах смело! Паднах и в капан...
Откъртени скали, войни... съдрани дрехи.
В река се давих. Не бях... Богоизбран!

Една цигулка тъжно къса струни.
Дъхът ми спира, сякаш в мен звъни.
Една ранена птица търси висините.
Една звезда… отронва се. Нали!?

Земя, за всички хора имаш ти постеля!
Защо обичаш ни еднакво по Света?
Една пътека, тънка като косъм,
минава като мост от  мен към
                                                      Вечността.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Василена Костова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...