vasisid (Василена Костова)
87 301
Mar 21, 2007, 10:00 PM

РЕКВИЕМ 

  Poetry
883 1 7

Настолната ми книга е Животът,
със всичките си яростни завои,
в които моят път
                            безумно се понесе...

Преминах през трънливите пътеки.
Политнах смело! Паднах и в капан...
Откъртени скали, войни... съдрани дрехи.
В река се давих. Не бях... Богоизбран!

Една цигулка тъжно къса струни.
Дъхът ми спира, сякаш в мен звъни.
Една ранена птица търси висините.
Една звезда… отронва се. Нали!?

Земя, за всички хора имаш ти постеля!
Защо обичаш ни еднакво по Света?
Една пътека, тънка като косъм,
минава като мост от  мен към
                                                      Вечността.

© Василена Костова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??