vasisid (Василена Костова) vasisid (Василена Костова)
4 87
Mar 21, 2007, 10:00 PM

РЕКВИЕМ

  Poetry
1.1K 1 7

Настолната ми книга е Животът,
със всичките си яростни завои,
в които моят път
                            безумно се понесе...

Преминах през трънливите пътеки.
Политнах смело! Паднах и в капан...
Откъртени скали, войни... съдрани дрехи.
В река се давих. Не бях... Богоизбран!

Една цигулка тъжно къса струни.
Дъхът ми спира, сякаш в мен звъни.
Една ранена птица търси висините.
Една звезда… отронва се. Нали!?

Земя, за всички хора имаш ти постеля!
Защо обичаш ни еднакво по Света?
Една пътека, тънка като косъм,
минава като мост от  мен към
                                                      Вечността.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Василена Костова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0