vasisid (Василена Костова) vasisid (Василена Костова)
4 87
Mar 21, 2007, 10:00 PM

РЕКВИЕМ

  Poetry
1.1K 1 7

Настолната ми книга е Животът,
със всичките си яростни завои,
в които моят път
                            безумно се понесе...

Преминах през трънливите пътеки.
Политнах смело! Паднах и в капан...
Откъртени скали, войни... съдрани дрехи.
В река се давих. Не бях... Богоизбран!

Една цигулка тъжно къса струни.
Дъхът ми спира, сякаш в мен звъни.
Една ранена птица търси висините.
Една звезда… отронва се. Нали!?

Земя, за всички хора имаш ти постеля!
Защо обичаш ни еднакво по Света?
Една пътека, тънка като косъм,
минава като мост от  мен към
                                                      Вечността.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Василена Костова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0