20 dic 2017, 1:57

Реквием

541 1 4

Защо да говоря, какво и кому да го кажа?
Да търся? Изгубих аз всичко, което съм имала.
За мен забравете. Не питайте празната стая
кой този букет ми остави от синя иглика.

 

Аз млада погивам! Погребвам се вече самичка!
И булото черно днес спускам сама пред очите.
Не питайте нищо. Кого и кога съм обичала.
Щом него го няма, не искам вече да виждам.

 

Вземете ми всичко. Живейте. За мене е късно. 
За мен е проклятие глътката въздух в зората. 
Защо ми е слънце, когато в гърдите е тъмно? 
Един си отиде, а колко сълзи ми останаха. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Толкова тъга по изгубена любов!
    А може би не си струва...
  • Тук ще помълча. Честно - тази "иглика" ме разлюля.

    Бях тук, с теб, Бяла тишина!
  • Само не се погребвай в тъмнина! Гледай само напред!! И вярвай!! Вярвай – някъде там я има твоята половинка, която ще те направи щастлива!!
    Светли празници, мила Яна!!
  • Прегръщам те. Едва ли ще помогне, но няма да плачеш сама!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...