Реквием
Защо да говоря, какво и кому да го кажа?
Да търся? Изгубих аз всичко, което съм имала.
За мен забравете. Не питайте празната стая
кой този букет ми остави от синя иглика.
Аз млада погивам! Погребвам се вече самичка!
И булото черно днес спускам сама пред очите.
Не питайте нищо. Кого и кога съм обичала.
Щом него го няма, не искам вече да виждам.
Вземете ми всичко. Живейте. За мене е късно.
За мен е проклятие глътката въздух в зората.
Защо ми е слънце, когато в гърдите е тъмно?
Един си отиде, а колко сълзи ми останаха.
