Dec 20, 2017, 1:57 AM
Реквием
Защо да говоря, какво и кому да го кажа?
Да търся? Изгубих аз всичко, което съм имала.
За мен забравете. Не питайте празната стая
кой този букет ми остави от синя иглика.
Аз млада погивам! Погребвам се вече самичка!
И булото черно днес спускам сама пред очите.
Не питайте нищо. Кого и кога съм обичала.
Щом него го няма, не искам вече да виждам.
Вземете ми всичко. Живейте. За мене е късно.
За мен е проклятие глътката въздух в зората.
Защо ми е слънце, когато в гърдите е тъмно?
Един си отиде, а колко сълзи ми останаха.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Тук ще помълча. Честно - тази "иглика" ме разлюля.
Бях тук, с теб, Бяла тишина! -
Само не се погребвай в тъмнина! Гледай само напред!! И вярвай!! Вярвай – някъде там я има твоята половинка, която ще те направи щастлива!!
Светли празници, мила Яна!! -
Прегръщам те. Едва ли ще помогне, но няма да плачеш сама!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
А може би не си струва...