20.12.2017 г., 1:57

Реквием

543 1 4

Защо да говоря, какво и кому да го кажа?
Да търся? Изгубих аз всичко, което съм имала.
За мен забравете. Не питайте празната стая
кой този букет ми остави от синя иглика.

 

Аз млада погивам! Погребвам се вече самичка!
И булото черно днес спускам сама пред очите.
Не питайте нищо. Кого и кога съм обичала.
Щом него го няма, не искам вече да виждам.

 

Вземете ми всичко. Живейте. За мене е късно. 
За мен е проклятие глътката въздух в зората. 
Защо ми е слънце, когато в гърдите е тъмно? 
Един си отиде, а колко сълзи ми останаха. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Толкова тъга по изгубена любов!
    А може би не си струва...
  • Тук ще помълча. Честно - тази "иглика" ме разлюля.

    Бях тук, с теб, Бяла тишина!
  • Само не се погребвай в тъмнина! Гледай само напред!! И вярвай!! Вярвай – някъде там я има твоята половинка, която ще те направи щастлива!!
    Светли празници, мила Яна!!
  • Прегръщам те. Едва ли ще помогне, но няма да плачеш сама!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...