gerena (Софийската Софиянка)
40 77
12 jul 2008, 23:41

Реквием за България 

  Poesía » Civil
1040 0 8

Прах бърша от прахта.

Жълти страници крещят,

за миналото ми напомнят.

И боли ме като гледам,

че бъдещето е в историята.

Тогава те обичаха,

тогава те желаеха,

а сега от тебе бягат като

дъжд от пустиня.

Не ме вини и мен,

обичам те, запомни,

но кажи ми само -

кога умря, България?

В чии ръце издъхна

и ще ми помахаш ли,

когато те погледна

за последно от високо?

Ти не плачи, а се усмихни,

че ме роди и сега излитам,

отивам надалеч

със спомена за теб.

И  ще разказвам,

че бях твоя, само твоя,

и ти си земя, майка моя!

© Софийската Софиянка Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много е хубаво! Колкото и да не ти се вярва всеки се връща при земята , родината. Поздрави!
  • Уви такава ние е съдбата на младите, да се борим за реализация в чужди земи,чужд сред свои, свой сред чужди...

    Винаги в сърцето ще си паза славната история на България!
  • И боли ме като гледам,
    че бъдещето е в историята.

    !!!
  • "В чии ръце издъхна

    и ще ми помахаш ли,

    когато те погледна

    за последно от високо?"

    А от високо думите се губят
    и изкривени спомени стопяват.
    Носталгията като боледуване,
    със всеки сън те връща във България...
  • Тъжен стих! Отиват си децата ни! Тук няма какво да ги задържи!
  • Просълзи ме...обожавам Родината си...като теб, но...другото...казала си го добре...Върни се, после, някога...имаме нужда от вас, деца! С много обич! И на добър час, ако наистина ще отпътуваш и не е само болезнен стих...
  • За тебе те достойни майко бяха
    И твойто име кат мълвяха
    умираха без страх.
    Поздрави!
  • Благодаря ти за този стих!
    за съжаление не те боли само тебе!
Propuestas
: ??:??