Реквием за България
Прах бърша от прахта.
Жълти страници крещят,
за миналото ми напомнят.
И боли ме като гледам,
че бъдещето е в историята.
Тогава те обичаха,
тогава те желаеха,
а сега от тебе бягат като
дъжд от пустиня.
Не ме вини и мен,
обичам те, запомни,
но кажи ми само -
кога умря, България?
В чии ръце издъхна
и ще ми помахаш ли,
когато те погледна
за последно от високо?
Ти не плачи, а се усмихни,
че ме роди и сега излитам,
отивам надалеч
със спомена за теб.
И ще разказвам,
че бях твоя, само твоя,
и ти си земя, майка моя!
© Софийската Софиянка All rights reserved.
