Реквием за една баница
И пак ядеме ние баница
Голяма колкото раница
Ние зяпаме я някак неизбежно
Разкъсваме я нежно нежно
В устата ни тя бавно се разтича
Търбусите ни празни тя привлича
Тя е мазна като стара наденица
Някой няма ли мазна баница
Мечтаем си за тая мазна тлъста баница
Да станем ний дебели кат чешката граница
Сърцето ни тя ще подлуди ...