7 abr 2012, 23:05

Реквием за една пеперуда *

  Poesía
825 0 2

Много си далечен,

но оставяш сянка.

Будиш ме красив, беспечен,

но за теб съм прекалено малка.

 

Пътеката ни кратка е,

свършва зад завоя.

На края  разделени сме!

А дали вината е моя?

 

Пеперудата изгаря,

но лети към светлината.

Затова пък има ги крилата

и с вятъра създава буря.

 

Политам... теб да диря,

нищо, че ярко светиш.

Последни секунди ще броя,

щом те видя  и се усмихнеш.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....