7.04.2012 г., 23:05

Реквием за една пеперуда *

822 0 2

Много си далечен,

но оставяш сянка.

Будиш ме красив, беспечен,

но за теб съм прекалено малка.

 

Пътеката ни кратка е,

свършва зад завоя.

На края  разделени сме!

А дали вината е моя?

 

Пеперудата изгаря,

но лети към светлината.

Затова пък има ги крилата

и с вятъра създава буря.

 

Политам... теб да диря,

нищо, че ярко светиш.

Последни секунди ще броя,

щом те видя  и се усмихнеш.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...