3 feb 2009, 14:54

Реквием за ХХ век

  Poesía
572 0 3

         РЕКВИЕМ ЗА ХХ ВЕК

Реки от кръв улиците влачат,

паважът белее от голи кости.

Самолети - гарвани в здрача,

кълват града за бог да прости.

Лудостта преиграва. Тресе се в смях,

хората се молят и викат Христос.

Друговерци, загубили вяра, зоват Аллах.

Настава човешки зловещ сенокос.

Пръстта покрива жадно мъртви тела.

Поглъща ги алчна за кърви земята.

Уморена смъртта влачи черни крила.

… Трептят бездомни души в небесата...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мимо Николов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...