3 feb 2009, 14:54

Реквием за ХХ век

  Poesía
576 0 3

         РЕКВИЕМ ЗА ХХ ВЕК

Реки от кръв улиците влачат,

паважът белее от голи кости.

Самолети - гарвани в здрача,

кълват града за бог да прости.

Лудостта преиграва. Тресе се в смях,

хората се молят и викат Христос.

Друговерци, загубили вяра, зоват Аллах.

Настава човешки зловещ сенокос.

Пръстта покрива жадно мъртви тела.

Поглъща ги алчна за кърви земята.

Уморена смъртта влачи черни крила.

… Трептят бездомни души в небесата...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мимо Николов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...