3 feb 2009, 14:54

Реквием за ХХ век

  Poesía
573 0 3

         РЕКВИЕМ ЗА ХХ ВЕК

Реки от кръв улиците влачат,

паважът белее от голи кости.

Самолети - гарвани в здрача,

кълват града за бог да прости.

Лудостта преиграва. Тресе се в смях,

хората се молят и викат Христос.

Друговерци, загубили вяра, зоват Аллах.

Настава човешки зловещ сенокос.

Пръстта покрива жадно мъртви тела.

Поглъща ги алчна за кърви земята.

Уморена смъртта влачи черни крила.

… Трептят бездомни души в небесата...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мимо Николов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...