3.02.2009 г., 14:54

Реквием за ХХ век

566 0 3

         РЕКВИЕМ ЗА ХХ ВЕК

Реки от кръв улиците влачат,

паважът белее от голи кости.

Самолети - гарвани в здрача,

кълват града за бог да прости.

Лудостта преиграва. Тресе се в смях,

хората се молят и викат Христос.

Друговерци, загубили вяра, зоват Аллах.

Настава човешки зловещ сенокос.

Пръстта покрива жадно мъртви тела.

Поглъща ги алчна за кърви земята.

Уморена смъртта влачи черни крила.

… Трептят бездомни души в небесата...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мимо Николов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...