23 abr 2010, 14:18

Реквием за ХХ век

  Poesía » Civil
721 0 0

РЕКВИЕМ ЗА ХХ ВЕК

 

Реки от кръв улиците влачат,

паважът белее сякаш от кости,

самолети - гарвани в здрача

кълват града за бог да прости.

 

Лудостта преиграва, тресе се от смях,

хората се молят и викат Христос.

Друговерци, загубили вяра, зоват Аллах -

настава човешки зловещ сенокос.

 

Пръстта покрива жадно мъртви тела,

поглъща ги алчна за кърви земята.

Уморено смъртта влачи черни крила.


... Трептят бездомни души в небесата...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мимо Николов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...