23 abr 2010, 14:18

Реквием за ХХ век

  Poesía » Civil
724 0 0

РЕКВИЕМ ЗА ХХ ВЕК

 

Реки от кръв улиците влачат,

паважът белее сякаш от кости,

самолети - гарвани в здрача

кълват града за бог да прости.

 

Лудостта преиграва, тресе се от смях,

хората се молят и викат Христос.

Друговерци, загубили вяра, зоват Аллах -

настава човешки зловещ сенокос.

 

Пръстта покрива жадно мъртви тела,

поглъща ги алчна за кърви земята.

Уморено смъртта влачи черни крила.


... Трептят бездомни души в небесата...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мимо Николов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...