РЕКВИЕМ ЗА ХХ ВЕК
Реки от кръв улиците влачат,
паважът белее сякаш от кости,
самолети - гарвани в здрача
кълват града за бог да прости.
Лудостта преиграва, тресе се от смях,
хората се молят и викат Христос.
Друговерци, загубили вяра, зоват Аллах -
настава човешки зловещ сенокос.
Пръстта покрива жадно мъртви тела,
поглъща ги алчна за кърви земята.
Уморено смъртта влачи черни крила.
... Трептят бездомни души в небесата...
© Мимо Николов All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
