РЕКВИЕМ ЗА ХХ ВЕК
Реки от кръв улиците влачат,
паважът белее сякаш от кости,
самолети - гарвани в здрача
кълват града за бог да прости.
Лудостта преиграва, тресе се от смях,
хората се молят и викат Христос.
Друговерци, загубили вяра, зоват Аллах -
настава човешки зловещ сенокос.
Пръстта покрива жадно мъртви тела,
поглъща ги алчна за кърви земята.
Уморено смъртта влачи черни крила.
... Трептят бездомни души в небесата...
© Мимо Николов All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
