РЕКВИЕМ ЗА ХХ ВЕК
Реки от кръв улиците влачат,
паважът белее сякаш от кости,
самолети - гарвани в здрача
кълват града за бог да прости.
Лудостта преиграва, тресе се от смях,
хората се молят и викат Христос.
Друговерци, загубили вяра, зоват Аллах -
настава човешки зловещ сенокос.
Пръстта покрива жадно мъртви тела,
поглъща ги алчна за кърви земята.
Уморено смъртта влачи черни крила.
... Трептят бездомни души в небесата...
© Мимо Николов All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
