Реквием за ХХ век
РЕКВИЕМ ЗА ХХ ВЕК
Реки от кръв улиците влачат,
паважът белее сякаш от кости,
самолети - гарвани в здрача
кълват града за бог да прости.
Лудостта преиграва, тресе се от смях,
хората се молят и викат Христос.
Друговерци, загубили вяра, зоват Аллах -
настава човешки зловещ сенокос.
Пръстта покрива жадно мъртви тела,
поглъща ги алчна за кърви земята.
Уморено смъртта влачи черни крила.
... Трептят бездомни души в небесата...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мимо Николов Всички права запазени
