РЕКВИЕМ ЗА ХХ ВЕК

Реки от кръв улиците влачат,

паважът белее сякаш от кости,

самолети - гарвани в здрача

кълват града за бог да прости.

Лудостта преиграва, тресе се от смях,

хората се молят и викат Христос.

Друговерци, загубили вяра, зоват Аллах -

настава човешки зловещ сенокос.

Пръстта покрива жадно мъртви тела,

поглъща ги алчна за кърви земята.

Уморено смъртта влачи черни крила.

... Трептят бездомни души в небесата...