23 апр. 2010 г., 14:18

Реквием за ХХ век

718 0 0

РЕКВИЕМ ЗА ХХ ВЕК

 

Реки от кръв улиците влачат,

паважът белее сякаш от кости,

самолети - гарвани в здрача

кълват града за бог да прости.

 

Лудостта преиграва, тресе се от смях,

хората се молят и викат Христос.

Друговерци, загубили вяра, зоват Аллах -

настава човешки зловещ сенокос.

 

Пръстта покрива жадно мъртви тела,

поглъща ги алчна за кърви земята.

Уморено смъртта влачи черни крила.


... Трептят бездомни души в небесата...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мимо Николов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...