23 апр. 2010 г., 14:18

Реквием за ХХ век

723 0 0

РЕКВИЕМ ЗА ХХ ВЕК

 

Реки от кръв улиците влачат,

паважът белее сякаш от кости,

самолети - гарвани в здрача

кълват града за бог да прости.

 

Лудостта преиграва, тресе се от смях,

хората се молят и викат Христос.

Друговерци, загубили вяра, зоват Аллах -

настава човешки зловещ сенокос.

 

Пръстта покрива жадно мъртви тела,

поглъща ги алчна за кърви земята.

Уморено смъртта влачи черни крила.


... Трептят бездомни души в небесата...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мимо Николов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...