20 feb 2021, 17:44

Реквием за любовта

734 2 1

 

Притисната в ъгъла, почти смирена,

без чувство за вина или реванш.

/не съм убила, крала и излъгала/, 

не търся двойник, нито втори шанс.

Отиде някъде, изпяла песента си,

куплетът е двутактов и изтля

в едно студено, непознато петолиние,

дано поне да е останал още цял.

Не бе случаен зарът на съдбата,

залагам все на банк, понякога греша.

Обърквам се във илиади, бързонога във словата,

и вярвам, и не вярвам в любовта.

Ще стигна извора, щом жаждата ме пие,

три дни до утрото и нов късмет.

Водата ще отмие минали обиди,

ще си пробие пътя и върви напред.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христина Комаревска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Харесва ми!
    Макар че реквиема е траурна музика, но там където минава любовта...Нейното отсъствие е прискръбно!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...