Реквием за любовта
Притисната в ъгъла, почти смирена,
без чувство за вина или реванш.
/не съм убила, крала и излъгала/,
не търся двойник, нито втори шанс.
Отиде някъде, изпяла песента си,
куплетът е двутактов и изтля
в едно студено, непознато петолиние,
дано поне да е останал още цял.
Не бе случаен зарът на съдбата,
залагам все на банк, понякога греша.
Обърквам се във илиади, бързонога във словата,
и вярвам, и не вярвам в любовта.
Ще стигна извора, щом жаждата ме пие,
три дни до утрото и нов късмет.
Водата ще отмие минали обиди,
ще си пробие пътя и върви напред.
© Христина Комаревска All rights reserved.
