Реквием за старият Майстор...
Реквием за старият Майстор...
С внезапност на секнала песен
днес старият Майстор умря,
но Тайната дето отнесе:
разсеян Светът не разбра...
... Последен от всички замина
извайвали глината в съд,
от който да пиеш и вино,
и носиш вода за из път...
Със пръстите груби, корави
вълшебен създаваше свят
и никога той не забрави
най-долу да сложи печат,
тъй своето име заложи
и то да му бъде гарант,
че с много любов там е вложил:
и труд, и душа, и талант...
... Пред пъстри сергии в страната
тълпи с удивени очи
мълвяха: „На Майстор ръката
е пипала тук, то личи!..”
А всеки надигнал съдина
си мислеше със благослов
и за искрящото вино,
и за старият Майстор- с любов...
Последен владееше Тайната
Живот да направи от кал,
в което (тъй както е знайно то!)
единствено Бог е успял!...
... Но никой в светът ни разглезен
във Тайната лъч не прозря
и Майсторът в гроба си влезе
със нея когато умря!...
Коста Качев
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Коста Качев Todos los derechos reservados
