25 jul 2008, 8:59

Реквием за сън

  Poesía
919 0 1
Реквием за сън


Самота, унижение...
бавно унищожение.
Празни души
разбити мечти...
Печал и скръб,
изгниваща плът.
Тъмнина,
нищета...
хаос и мизерия,
хайде победи я.
Край... смъртта
най-красива на света.
Вледенени устни
още вкусни...
Свърши, нищо.
Празнина...
пустота.
Огорчение
следвано от вълнение.
Объркване... побъркване.
Сълзи, гори, крещи...
СПРИ!!!
Не ме мъчи,
погледни
моите очи...
Пламък гори,
моля те не го гаси...

Вяра и надежда
до началото се свежда.
Тихо... бавно
гледа жадно...
Разбиране,
провокиране.
Катастрофа... пожар,
морски фар.
Силни вълни,
вятър ехти...
УМРИ!!!
Вечен сън заспи...
и се роди.
Отново,
всичко е готово
и се повтаря.
Кръгът се затваря...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стефка Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...