25 jul 2008, 8:59

Реквием за сън

  Poesía
915 0 1
Реквием за сън


Самота, унижение...
бавно унищожение.
Празни души
разбити мечти...
Печал и скръб,
изгниваща плът.
Тъмнина,
нищета...
хаос и мизерия,
хайде победи я.
Край... смъртта
най-красива на света.
Вледенени устни
още вкусни...
Свърши, нищо.
Празнина...
пустота.
Огорчение
следвано от вълнение.
Объркване... побъркване.
Сълзи, гори, крещи...
СПРИ!!!
Не ме мъчи,
погледни
моите очи...
Пламък гори,
моля те не го гаси...

Вяра и надежда
до началото се свежда.
Тихо... бавно
гледа жадно...
Разбиране,
провокиране.
Катастрофа... пожар,
морски фар.
Силни вълни,
вятър ехти...
УМРИ!!!
Вечен сън заспи...
и се роди.
Отново,
всичко е готово
и се повтаря.
Кръгът се затваря...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стефка Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...