Jul 25, 2008, 8:59 AM

Реквием за сън

  Poetry
909 0 1
Реквием за сън


Самота, унижение...
бавно унищожение.
Празни души
разбити мечти...
Печал и скръб,
изгниваща плът.
Тъмнина,
нищета...
хаос и мизерия,
хайде победи я.
Край... смъртта
най-красива на света.
Вледенени устни
още вкусни...
Свърши, нищо.
Празнина...
пустота.
Огорчение
следвано от вълнение.
Объркване... побъркване.
Сълзи, гори, крещи...
СПРИ!!!
Не ме мъчи,
погледни
моите очи...
Пламък гори,
моля те не го гаси...

Вяра и надежда
до началото се свежда.
Тихо... бавно
гледа жадно...
Разбиране,
провокиране.
Катастрофа... пожар,
морски фар.
Силни вълни,
вятър ехти...
УМРИ!!!
Вечен сън заспи...
и се роди.
Отново,
всичко е готово
и се повтаря.
Кръгът се затваря...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефка Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....