Религия

11 feb 2018, 18:46

Poesía » De amor

526 0 1

Ще си налея чаша старо вино.

Аз - сама над твоите писма...

Заедно с напитката изстинала,

ще пия пожълтелите слова.

Беше тя, любов без предразсъдъци,

изгаряща и ледена - в едно!

Любов, която времето не съди,

победа над суровия живот!

В спомени, завинаги посята,

но в нощите ми никога не спи.

Единствена - като икона свята,

като религия в сърцето ми тупти!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

vladetoned (Владислав Недялков)

2018-02-12T20:51:25+02:00

Любов и вино, красиво и носталгично! Хареса ми!