Feb 11, 2018, 6:46 PM

Религия 

  Poetry » Love
510 0 1

Ще си налея чаша старо вино.

Аз - сама над твоите писма...

Заедно с напитката изстинала,

ще пия пожълтелите слова.

 

Беше тя, любов без предразсъдъци,

изгаряща и ледена - в едно!

Любов, която времето не съди,

победа над суровия живот!

 

В спомени, завинаги посята,

но в нощите ми никога не спи.

Единствена - като икона свята,

като религия в сърцето ми тупти!

 

 

 

© Десислава Вълова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??