11 февр. 2018 г., 18:46

Религия 

  Поэзия » Любовная
522 0 1

Ще си налея чаша старо вино.

Аз - сама над твоите писма...

Заедно с напитката изстинала,

ще пия пожълтелите слова.

 

Беше тя, любов без предразсъдъци,

изгаряща и ледена - в едно!

Любов, която времето не съди,

победа над суровия живот!

 

В спомени, завинаги посята,

но в нощите ми никога не спи.

Единствена - като икона свята,

като религия в сърцето ми тупти!

 

 

 

© Десислава Вълова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??