Религия
Ще си налея чаша старо вино.
Аз - сама над твоите писма...
Заедно с напитката изстинала,
ще пия пожълтелите слова.
Беше тя, любов без предразсъдъци,
изгаряща и ледена - в едно!
Любов, която времето не съди,
победа над суровия живот!
В спомени, завинаги посята,
но в нощите ми никога не спи.
Единствена - като икона свята,
като религия в сърцето ми тупти!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Десислава Вълова Все права защищены
