3 mar 2010, 21:48

Реминисценции за моят свят...

  Poesía
1.1K 0 4

Потъпках всичко в “моя свят”,

пълен с индулгенции,

опростили всеки минал грях,

предначертали мойте абстиненции.

 

Огледах се във хаоса – в “моя свят”,

строен от чуждите претенции

и себе си спонтанно аз презрях,

водена от днешните тенденции.

 

Затворих се, заключих се – във “моя свят”,

изолирах всякакви кореспонденции,

зарових го в камара прах,

погребах го във моите инвенции.

 

Днес го няма вече – “моя свят”,

няма ги и моите интенции.

Днес света на другите видях…

света им, пълен с импотенции.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Преси Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хубаво е!
  • Аплодисменти! МНого добре!
  • Прочетох няколко пъти!
    Днес го няма вече – “моя свят”,

    няма ги и моите интенции.

    Днес света на другите видях…

    света им, пълен с импотенции.

    Да!Невероятен стих!
    Поздрав!!!
  • Прочетох няколко пъти!
    Днес го няма вече – “моя свят”,

    няма ги и моите интенции.

    Днес света на другите видях…

    света им, пълен с импотенции.

    Да!Невероятен стих!
    Поздрав!!!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...