3 мар. 2010 г., 21:48

Реминисценции за моят свят...

1.1K 0 4

Потъпках всичко в “моя свят”,

пълен с индулгенции,

опростили всеки минал грях,

предначертали мойте абстиненции.

 

Огледах се във хаоса – в “моя свят”,

строен от чуждите претенции

и себе си спонтанно аз презрях,

водена от днешните тенденции.

 

Затворих се, заключих се – във “моя свят”,

изолирах всякакви кореспонденции,

зарових го в камара прах,

погребах го във моите инвенции.

 

Днес го няма вече – “моя свят”,

няма ги и моите интенции.

Днес света на другите видях…

света им, пълен с импотенции.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Преси Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хубаво е!
  • Аплодисменти! МНого добре!
  • Прочетох няколко пъти!
    Днес го няма вече – “моя свят”,

    няма ги и моите интенции.

    Днес света на другите видях…

    света им, пълен с импотенции.

    Да!Невероятен стих!
    Поздрав!!!
  • Прочетох няколко пъти!
    Днес го няма вече – “моя свят”,

    няма ги и моите интенции.

    Днес света на другите видях…

    света им, пълен с импотенции.

    Да!Невероятен стих!
    Поздрав!!!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...