3 мар. 2010 г., 21:48

Реминисценции за моят свят...

1.1K 0 4

Потъпках всичко в “моя свят”,

пълен с индулгенции,

опростили всеки минал грях,

предначертали мойте абстиненции.

 

Огледах се във хаоса – в “моя свят”,

строен от чуждите претенции

и себе си спонтанно аз презрях,

водена от днешните тенденции.

 

Затворих се, заключих се – във “моя свят”,

изолирах всякакви кореспонденции,

зарових го в камара прах,

погребах го във моите инвенции.

 

Днес го няма вече – “моя свят”,

няма ги и моите интенции.

Днес света на другите видях…

света им, пълен с импотенции.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Преси Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хубаво е!
  • Аплодисменти! МНого добре!
  • Прочетох няколко пъти!
    Днес го няма вече – “моя свят”,

    няма ги и моите интенции.

    Днес света на другите видях…

    света им, пълен с импотенции.

    Да!Невероятен стих!
    Поздрав!!!
  • Прочетох няколко пъти!
    Днес го няма вече – “моя свят”,

    няма ги и моите интенции.

    Днес света на другите видях…

    света им, пълен с импотенции.

    Да!Невероятен стих!
    Поздрав!!!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...