24 mar 2017, 18:26

Ренесанс

  Poesía » Civil
1.2K 3 3

 

Започва новият етап. Начало!

Събираме се в общо цяло,

мощно общо тяло.

Народът не търпи това пипало,

грабещо и скубещо,

на чужди интереси служещо,

губещо, тъпчещо, поробващо,

нищожество което е проляло

кръв и масло в оган е наляло.

Чудовището ваше ни тормози! Спрете!

Не можем вече разберете,

чезнем бавно, губим славно своя род.

Отдавна трябваше да ви затрием

и във вашия килим да ви увием,

за да можем вече да започнем нов градеж

с помощ от тълпите към възход.

Слепите до днес тълпи са гневни.

Свирепи са за ваш'те кърви скверни

и са черни мислите им верни,

на времето, на същността си и

на своята родина, които вярват,

че това е райската градина, а чужбина...

Тя ни вика с робските латерни,

безлики и модерни.

Срещу ваш'та власт пълзи народа,

вий не сте от нашата порода

и крадливи и цинични,

към човешка болка безразлични

и двулични по природа,

но не ще я гълтаме отново

таз отрова.

Пийте си я вие нас ни оставете,

пийте вие кметове, съветници,

политици и въобще и вие дето

им подадохте ръце,

да изправят пак нозе

и да нападнат светлите човеци... Мрете!

Изчезнете и път ни направете,

за да има мир и слово и любов!

Да пропадне вече вашия покров суров.                                 

А тълпите се впуснаха в борбите на орлите.

Не ще успеете да ги стопите,

дори с живота им да ги глобите.

Нямат вече те живот. Не се страхуват!

Не желаят на глупците да робуват,

да работят за стотинки, да ги псуват.

Да ги требят в болници, в аптеки,

да ги грабят чрез клиничните пътеки,

черни, злобни, вредни,

нисши, евтини и непотребни.

Оковите ще паднат и хомота

дава пътя на живота.

Ясна ни е вече новата посока,

ние ще направим скока
Не е стока, за пари не щем да бъдем вързани с каишка.
Щ
е оставим дълга нишка!

Ще се пее във предания и митове,

дори да дойдат нови видове.
Щ
е се помни новото начало,

постигнато чрез много грешки.

С какво ще ни уплашите?

Отново ще ни бесите,

като Милев с тел бодлив?
Или като Вапцаров, с изтриел уродлив?

Или станах приказлив?
Т
ова не знам, но сами ще се накажете.
В дълбокото нагазихте

и сега ще лазите,

както ние лазихме и патихме,

не знаехме от какво ни е страх и се пазихме

от своите сенки, но своя род и ген от вас опазихме.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...