Започва новият етап. Начало!

Събираме се в общо цяло,

мощно общо тяло.

Народът не търпи това пипало,

грабещо и скубещо,

на чужди интереси служещо,

губещо, тъпчещо, поробващо,

нищожество което е проляло

кръв и масло в оган е наляло.

Чудовището ваше ни тормози! Спрете!

Не можем вече разберете,

чезнем бавно, губим славно своя род.

Отдавна трябваше да ви затрием

и във вашия килим да ви увием,

за да можем вече да започнем нов градеж

с помощ от тълпите към възход.

Слепите до днес тълпи са гневни.

Свирепи са за ваш'те кърви скверни

и са черни мислите им верни,

на времето, на същността си и

на своята родина, които вярват,

че това е райската градина, а чужбина...

Тя ни вика с робските латерни,

безлики и модерни.

Срещу ваш'та власт пълзи народа,

вий не сте от нашата порода

и крадливи и цинични,

към човешка болка безразлични

и двулични по природа,

но не ще я гълтаме отново

таз отрова.

Пийте си я вие нас ни оставете,

пийте вие кметове, съветници,

политици и въобще и вие дето

им подадохте ръце,

да изправят пак нозе

и да нападнат светлите човеци... Мрете!

Изчезнете и път ни направете,

за да има мир и слово и любов!

Да пропадне вече вашия покров суров.                                 

А тълпите се впуснаха в борбите на орлите.

Не ще успеете да ги стопите,

дори с живота им да ги глобите.

Нямат вече те живот. Не се страхуват!

Не желаят на глупците да робуват,

да работят за стотинки, да ги псуват.

Да ги требят в болници, в аптеки,

да ги грабят чрез клиничните пътеки,

черни, злобни, вредни,

нисши, евтини и непотребни.

Оковите ще паднат и хомота

дава пътя на живота.

Ясна ни е вече новата посока,

ние ще направим скока
Не е стока, за пари не щем да бъдем вързани с каишка.
Ще оставим дълга нишка!

Ще се пее във предания и митове,

дори да дойдат нови видове.
Ще се помни новото начало,

постигнато чрез много грешки.

С какво ще ни уплашите?

Отново ще ни бесите,

като Милев с тел бодлив?
Или като Вапцаров, с изтриел уродлив?

Или станах приказлив?
Това не знам, но сами ще се накажете.
В дълбокото нагазихте

и сега ще лазите,

както ние лазихме и патихме,

не знаехме от какво ни е страх и се пазихме

от своите сенки, но своя род и ген от вас опазихме.