7 dic 2013, 19:56  

Рентгеново огледало

  Poesía
877 0 0

Дама дали съм, не зная,

но купих веднъж огледало -

сложих го в неползвана стая,

дори го покрих с одеяло.

След време реших да надзърна - 

себе си силно исках да видя,

с ужас поглед веднага извърнах -

без опаковка съм - как да се  скрия?!

Лицева  безизразност се вижда вяло-

Дамата със рентгеновите очи ще стана,

а рентгеново е и новото ù огледало,

как можах пред него да застана.

Звезда, затворена  във рамка,

гледа ме с безочието на богиня,

сякаш във небето се издига плавно,

а реално е затворена в картина.

Картина ли, о, не, сгрешил си -

това е рентгеново огледало,

по скелета дори се виждат

очертания на нещо като тяло,

нарисувано с контури грозни -

забравяш в себе си поета

и искаш  да изчезне просто,

да затвориш стаята проклета.

Сред декорите декор ще бъда,

овехтял костюм на празна сцена,

на закачалка нека ме разпънат,

там и без това е толкова студено. 

Студено като в рентгеново огледало,

тъгата си оставих да се пръсне,

по костите ми да се разпилее бяла,

а тя  се връща толкоз мръсна.

Поглеждам  повърхност гладка -

Ирис кафяв зад  нея нямо крещи,

видимо измерение на свят-загадка,

а в ръце невидими нюанси държи. 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радост Вълчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...