Реплика
"Подай стиха ми на свещта...
Не чакай: събуди ме вчера..." Калин Донков
Аз мога да пиша за тебе на тъмно,
и мога на гладно да светя.
Обичам те вчера, преди да се съмне
зад моите прашни пердета.
В красивия спомен за бъдещи срещи,
обичам те вчера, звездичке.
В две чаши кристални наливам на свещи
любов, отлежала във срички.
Неясните сънища в рими заплитам -
мастилена тънка дантела.
Луната е белег от жълто копито
под облачно-синя сърнела.
Обичам те вчера от много години -
навита спирала от нежност...
Далечното утре под залез ще мине,
почти като смърт неизбежно.
Обичам те вчера: преди да се мръкне:
под изгревна златна паричка...
В стих мога след век изгорял да замлъкна -
обичам те вчера, звездичке!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Димитър Никифоров Todos los derechos reservados
блaгодaря ви вчерa...
