May 24, 2015, 11:15 AM

Реплика

  Poetry
952 0 11

"Подай стиха ми на свещта...
Не чакай: събуди ме вчера..." Калин Донков


Аз мога да пиша за тебе на тъмно,
и мога на гладно да светя.
Обичам те вчера, преди да се съмне
зад моите прашни пердета.

 

В красивия спомен за бъдещи срещи,
обичам те вчера, звездичке.
В две чаши кристални наливам на свещи
любов, отлежала във срички.

 

Неясните сънища в рими заплитам -
мастилена тънка дантела.
Луната е белег от жълто копито
под облачно-синя сърнела.

 

Обичам те вчера от много години -
навита спирала от нежност...
Далечното утре под залез ще мине,
почти като смърт неизбежно.

 

Обичам те вчера: преди да се мръкне:
под изгревна златна паричка...
В стих мога след век изгорял да замлъкна -
обичам те вчера, звездичке!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Никифоров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...