17 may 2014, 0:08

Реплика

  Poesía » Otra
964 0 3

РЕПЛИКА

към стихотворението „Химера“

на emo2 (Емил Стоянов)

 

Химери и илюзии не ща -

признавам ти го искрено, Емиле!

На този свят най-ценните неща

са скрити само в жестовете мили

на твоето обичащо сърце,

на твой добър приятел във очите,

на две протегнати към теб ръце,

когато си изгубил и мечтите...

Химери и илюзии не ща -

животът е реалност безпощадна

и всичко е излишна суета,

когато във душите ни е хладно!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христина Радомирова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хриси, голяма чест ми оказваш с това твое произведение. Благодаря ти. Изключително е, както всички твои стихове. Аз обаче да ти кажа, не знам как се мечтае разумно и затова мечтая с пълна сила. Много боли наистина, когато паднеш от високо, но отмине ли болката става красиво. Поне при мен е така. Още веднъж те поздравявам за прекрасната творба и ти благодаря
  • Спирам с този коментар за сега-това ме развълнува най-много!Поздравления!
  • Спомням си - не беше чак толкова отдавна когато все по химери въздишах, и илюзии гонех, летях с най-безумните си мечти високо, високо... А после, след многото ми опити за летене, разбрах колко страшно боли падането от върха някоя химера или от високото на поредната глупава илюзия! Стихчето на Емо ме върна към онова време и ме провокира да напиша тази реплика, с която да споделя с вас: НЕ СПИРАЙТЕ ДА МЕЧТАЕТЕ, НО МЕЧТАЙТЕ РАЗУМНО, ЗА ДА ИМА ПОВЕЧЕ СБЪДНАТИ МЕЧТИ И ПО МАЛКО ДА БОЛИ! Емо, благодаря за емоцията и продължавай да пишеш!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...