17.05.2014 г., 0:08

Реплика

955 0 3

РЕПЛИКА

към стихотворението „Химера“

на emo2 (Емил Стоянов)

 

Химери и илюзии не ща -

признавам ти го искрено, Емиле!

На този свят най-ценните неща

са скрити само в жестовете мили

на твоето обичащо сърце,

на твой добър приятел във очите,

на две протегнати към теб ръце,

когато си изгубил и мечтите...

Химери и илюзии не ща -

животът е реалност безпощадна

и всичко е излишна суета,

когато във душите ни е хладно!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христина Радомирова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хриси, голяма чест ми оказваш с това твое произведение. Благодаря ти. Изключително е, както всички твои стихове. Аз обаче да ти кажа, не знам как се мечтае разумно и затова мечтая с пълна сила. Много боли наистина, когато паднеш от високо, но отмине ли болката става красиво. Поне при мен е така. Още веднъж те поздравявам за прекрасната творба и ти благодаря
  • Спирам с този коментар за сега-това ме развълнува най-много!Поздравления!
  • Спомням си - не беше чак толкова отдавна когато все по химери въздишах, и илюзии гонех, летях с най-безумните си мечти високо, високо... А после, след многото ми опити за летене, разбрах колко страшно боли падането от върха някоя химера или от високото на поредната глупава илюзия! Стихчето на Емо ме върна към онова време и ме провокира да напиша тази реплика, с която да споделя с вас: НЕ СПИРАЙТЕ ДА МЕЧТАЕТЕ, НО МЕЧТАЙТЕ РАЗУМНО, ЗА ДА ИМА ПОВЕЧЕ СБЪДНАТИ МЕЧТИ И ПО МАЛКО ДА БОЛИ! Емо, благодаря за емоцията и продължавай да пишеш!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...