May 17, 2014, 12:08 AM

Реплика

  Poetry » Other
956 0 3

РЕПЛИКА

към стихотворението „Химера“

на emo2 (Емил Стоянов)

 

Химери и илюзии не ща -

признавам ти го искрено, Емиле!

На този свят най-ценните неща

са скрити само в жестовете мили

на твоето обичащо сърце,

на твой добър приятел във очите,

на две протегнати към теб ръце,

когато си изгубил и мечтите...

Химери и илюзии не ща -

животът е реалност безпощадна

и всичко е излишна суета,

когато във душите ни е хладно!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христина Радомирова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хриси, голяма чест ми оказваш с това твое произведение. Благодаря ти. Изключително е, както всички твои стихове. Аз обаче да ти кажа, не знам как се мечтае разумно и затова мечтая с пълна сила. Много боли наистина, когато паднеш от високо, но отмине ли болката става красиво. Поне при мен е така. Още веднъж те поздравявам за прекрасната творба и ти благодаря
  • Спирам с този коментар за сега-това ме развълнува най-много!Поздравления!
  • Спомням си - не беше чак толкова отдавна когато все по химери въздишах, и илюзии гонех, летях с най-безумните си мечти високо, високо... А после, след многото ми опити за летене, разбрах колко страшно боли падането от върха някоя химера или от високото на поредната глупава илюзия! Стихчето на Емо ме върна към онова време и ме провокира да напиша тази реплика, с която да споделя с вас: НЕ СПИРАЙТЕ ДА МЕЧТАЕТЕ, НО МЕЧТАЙТЕ РАЗУМНО, ЗА ДА ИМА ПОВЕЧЕ СБЪДНАТИ МЕЧТИ И ПО МАЛКО ДА БОЛИ! Емо, благодаря за емоцията и продължавай да пишеш!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...