17 мая 2014 г., 00:08

Реплика 

  Поэзия » Другая
625 0 3

РЕПЛИКА

към стихотворението „Химера“

на emo2 (Емил Стоянов)

 

Химери и илюзии не ща -

признавам ти го искрено, Емиле!

На този свят най-ценните неща

са скрити само в жестовете мили

на твоето обичащо сърце,

на твой добър приятел във очите,

на две протегнати към теб ръце,

когато си изгубил и мечтите...

Химери и илюзии не ща -

животът е реалност безпощадна

и всичко е излишна суета,

когато във душите ни е хладно!

© Христина Радомирова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Хриси, голяма чест ми оказваш с това твое произведение. Благодаря ти. Изключително е, както всички твои стихове. Аз обаче да ти кажа, не знам как се мечтае разумно и затова мечтая с пълна сила. Много боли наистина, когато паднеш от високо, но отмине ли болката става красиво. Поне при мен е така. Още веднъж те поздравявам за прекрасната творба и ти благодаря
  • Спирам с този коментар за сега-това ме развълнува най-много!Поздравления!
  • Спомням си - не беше чак толкова отдавна когато все по химери въздишах, и илюзии гонех, летях с най-безумните си мечти високо, високо... А после, след многото ми опити за летене, разбрах колко страшно боли падането от върха някоя химера или от високото на поредната глупава илюзия! Стихчето на Емо ме върна към онова време и ме провокира да напиша тази реплика, с която да споделя с вас: НЕ СПИРАЙТЕ ДА МЕЧТАЕТЕ, НО МЕЧТАЙТЕ РАЗУМНО, ЗА ДА ИМА ПОВЕЧЕ СБЪДНАТИ МЕЧТИ И ПО МАЛКО ДА БОЛИ! Емо, благодаря за емоцията и продължавай да пишеш!
Предложения
: ??:??